Встъпително изявление на пресконференцията

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Витор Констанцио, заместник-председател на ЕЦБ
Малта, 22 октомври 2015 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Бих искал да благодаря на управителя г-н Боничи за любезното му гостоприемство и да изразя специалната ни признателност към служителите му за отличната организация на днешното заседание на Управителния съвет. Сега ще Ви запознаем с резултатите от заседанието.

Въз основа на нашия редовен икономически и паричен анализ и в съответствие с ориентира ни за паричната политика, Управителният съвет взе решение да не променя основните лихвени проценти на ЕЦБ. Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, закупуването на активи протича гладко и продължава да оказва благоприятно въздействие върху цената и наличието на кредити за фирмите и домакинствата.

Управителният съвет следи отблизо постъпващата информация след заседанието в началото на септември. Въпреки че вътрешното търсене в еврозоната остава устойчиво, опасенията относно перспективите за растежа във възникващите пазари и евентуалните последици за икономиката от динамиката на финансовите пазари и на пазарите на суровини продължават да сочат низходящи рискове за перспективите за растежа и инфлацията. Най-вече интензитетът и постоянството на факторите, които в момента забавят връщането на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план, изискват подробен анализ. В този смисъл степента на нерестриктивност на паричната политика ще трябва да бъде преразгледана на заседанието ни по паричната политика през декември, когато ще бъдат готови новите макроикономически прогнози на експертите на Евросистемата. Управителният съвет има волята и способността да предприеме действия, ако е необходимо, като използва всички налични инструменти в рамките на своя мандат, за да поддържа подходяща степен на нерестриктивност на паричната политика. По-специално Управителният съвет припомня, че програмата за закупуване на активи предоставя достатъчно гъвкавост по отношение на коригирането на нейния размер, състав и продължителност. Междувременно ние ще продължаваме изцяло да осъществяваме месечните покупки на активи на стойност 60 млрд. евро. Предвижда се тези покупки да продължат до края на септември 2016 г. или след тази дата, ако е необходимо, и във всеки случай, докато не се забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията, който да е в съответствие с целта ни за достигане на темп на инфлация под, но близо до 2% в средносрочен план.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка на наличната информация, като започна с икономическия анализ. През второто тримесечие на 2015 г. реалният БВП в еврозоната нарасна с 0,4% на тримесечна база, след повишение от 0,5% през предходното тримесечие. Данните за второто тримесечие отразяват положителния принос от вътрешното търсене и от нетния износ. Последните показатели от конюнктурни анкети сочат в общи линии подобен темп на растеж на реалния БВП през третото тримесечие на годината. Като цяло, очакваме икономическото възстановяване да продължава, макар и със забавен темп, който се дължи по-специално на по-слабо от очакваното външно търсене. Вътрешното търсене би следвало да бъде допълнително подпомогнато от нашите мерки по паричната политика и благоприятното им въздействие върху финансовите условия, както и от напредъка във фискалната консолидация и структурните реформи. Освен това спадът на цените на петрола би трябвало да осигури подкрепа за реалния разполагаем доход на домакинствата и рентабилността на предприятията, а следователно – и за частното потребление и инвестициите. Възстановяването на вътрешното търсене в еврозоната обаче продължава да бъде възпрепятствано от необходимото коригиране на балансите в редица сектори и бавното осъществяване на структурните реформи.

Рисковете, свързани с перспективите за растежа в еврозоната, остават низходящи, по-специално в отражение на засилената несигурност по отношение на динамиката в икономиките на страните от възникващите пазари, която притежава потенциала допълнително да окаже неблагоприятно влияние върху глобалния растеж и външното търсене на експортни стоки и услуги от еврозоната. Нарасналата несигурност неотдавна се прояви при динамиката на финансовите пазари, която може да окаже отрицателно влияние върху вътрешното търсене в еврозоната.

Според данните на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната през септември 2015 г. е -0,1%, като бележи понижение спрямо 0,1% през август. В сравнение с предходния месец, това се дължи основно на по-нататъшно понижаване на инфлацията на цените на енергоносителите. Въз основа на наличната информация и текущите фючърсни цени на петрола, в близко бъдеще темпът на годишната ХИПЦ инфлация ще остане на много ниско равнище. Годишната ХИПЦ инфлация се очаква да нарасне в края на годината, също и вследствие на базови ефекти, свързани с поевтиняването на петрола в края на 2014 г. Темпът на инфлация се очаква да се повиши допълнително през 2016 г. и 2017 г., подкрепен от очакваното икономическо възстановяване, отражението на предходно понижение на обменния курс на еврото и допускането за леко по-високи цени на петрола през следващите години, както понастоящем е отразено на фючърсните пазари. Налице са обаче рискове, произтичащи от перспективите за икономиката и от динамиката на финансовите и стоковите пазари, които може допълнително да забавят постепенното нарастване на темпа на инфлация до равнище, близо до 2%. Управителният съвет наблюдава много внимателно тези рискове.

Що се отнася до паричния анализ, последните данни потвърждават стабилен прираст на широките пари (M3), въпреки понижение на годишния темп на прираст на М3 до 4,8% през август спрямо 5,3% през юли. Годишният прираст на М3 продължава да бъде подпомаган основно от неговите най-ликвидни компоненти, като тесният паричен агрегат М1 отбелязва годишен темп на растеж от 11,4% през август спрямо 12,2% през юли.

Динамиката на кредитите продължи да се подобрява. Годишният темп на изменение на кредитите за нефинансови предприятия (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) се повиши до 0,4% през август спрямо 0,3% през юли, продължавайки постепенното си възстановяване от началото на 2014 г. насам. Въпреки това подобрение динамиката на кредитите за предприятия продължава да отразява забавеното взаимодействие с бизнес цикъла, кредитния риск, фактори, свързани с предлагането на кредити, и продължаващото коригиране на балансите във финансовия и нефинансовия сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) се повиши до 1,0% през август 2015 г. спрямо 0,9% през юли. Проучването за банковото кредитиране в еврозоната за третото тримесечие на 2015 г. потвърждава нарастване на търсенето на банкови кредити, подкрепено от общото равнище на лихвените проценти, нуждите от финансиране за инвестиционни цели и перспективите за жилищния пазар. Освен това кредитните стандарти бяха облекчени допълнително за кредитите за предприятия, основно поради нарастващ конкурентен натиск при банкирането на дребно, докато при кредитите за домакинства за покупка на жилище е налице известно затягане на стандартите. Като цяло, мерките на паричната политика, които въведохме от юни 2014 г. насам, категорично подпомагат подобряването на условията за кредитиране за фирмите и домакинствата и на кредитните потоци навсякъде в еврозоната.

В обобщение, съпоставката на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ сочат необходимостта от решително прилагане на решенията по паричната политика на Управителния съвет и от внимателно наблюдение на цялата релевантна постъпваща информация по отношение на тяхното въздействие върху средносрочната перспектива за ценовата стабилност.

Паричната политика е съсредоточена върху поддържането на ценова стабилност в средносрочен план и нейната нерестриктивна позиция подпомага икономическата активност. Въпреки това, за да се извлекат максимални ползи от нашите мерки по паричната политика, е необходим решителен принос от други области на политиките. Като се имат предвид все така високата структурна безработица и ниският потенциален растеж на производството в еврозоната, протичащото циклично възстановяване трябва да бъде подкрепено от ефективни структурни политики. По-специално мерки за подобряване на бизнес средата, включително предоставянето на подходяща публична инфраструктура, са от съществено значение за нарастване на производствените инвестиции, насърчаване на създаването на работни места и повишаване на производителността. Бързото и ефективно осъществяване на структурните реформи, в условия на нерестриктивна парична политика, не само ще доведе до по-висок устойчив икономически растеж в еврозоната, но и ще повиши очакванията за трайно по-високи доходи и ще засили ползите от реформите. По този начин еврозоната ще стане по-устойчива на сътресения в световната икономика. Фискалните политики следва да подкрепят икономическото възстановяване, като същевременно остават в съответствие с фискалните правила на ЕС. Цялостното и последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж е от решаващо значение за доверието във фискалната ни рамка. Същевременно всички държави следва да се стремят към комплекс от фискални политики, които благоприятстват растежа.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.