Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по
Frank Elderson
Member of the ECB's Executive Board
Isabel Schnabel
Member of the ECB's Executive Board
  • БЛОГ НА ЕЦБ

Катализатор за по-екологосъобразна финансова система

8 юли 2022 г.

Франк Елдерсон, Изабел Шнабел

ЕЦБ предприема мерки да намали въглеродния отпечатък в своя портфейл и настоява банките да управляват по-добре рисковете, свързани с климата и околната среда. В рамките на мандата си включваме съображения, свързани с изменението на климата, в паричната политика и банковия надзор.

Изменението на климата е важно за централните банки. То не само застрашава съществуването на цивилизацията, но и поражда тежки рискове за икономиката. Все по-често ставаме свидетели на наводнения, бури и стихийни пожари. Екстремните метеорологични явления увреждат инфраструктурата, унищожават реколтата и повишават цените на храните.

За да осигури годно за живеене бъдеще, Европейският съюз е поел ангажимента да постигне климатична неутралност до 2050 г. Това изисква огромни инвестиции и иновации и в преходния етап ще окаже въздействие върху инфлацията. Освен това прави част от основния капитал излишен и поражда финансови рискове.

Ето защо ЕЦБ не може да се абстрахира от изменението на климата. То има пряк ефект върху ценовата стабилност и поради това засяга същността на първостепенната ни задача. Поражда финансови рискове, които имат значение както за управлението на риска при собствените операции на ЕЦБ, така и за банковия надзор. И тъй като изменението на климата е приоритет за европейските законодателни органи, ЕЦБ ще го взема предвид във връзка с целта да подкрепя общата икономическа политика на ЕС, без това да засяга ценовата стабилност.

По този начин ЕЦБ може, в рамките на мандата си, да изиграе ролята на катализатор за екологизиране на финансовата система. Тя може да подкрепи развитието на зелени капиталови пазари, каквито са необходими за финансирането на прехода към нисковъглеродна икономика. И може да се погрижи банките да отчитат подобаващо рисковете, свързани с климата, когато вземат решения за отпускане на кредити.

Графика 1

Температурите в света и в Европа

(разлика в градуси по Целзий в съпоставка с прединдустриалните равнища)

Източник: Годишни световни температурни аномалии (суша и океани) – HadCRUT (в градуси по Целзий), набори данни от наблюдения, предоставени от Met Office Hadley Centre.

Забележки: Температурните аномалии са представени в съпоставка с прединдустриалния период от 1850 г. до 1899 г. Последното наблюдение е за 2020 г.

От пазарна неутралност към въглеродна неутралност

Тази седмица ЕЦБ представи първия важен етап от включването на съображения, свързани с изменението на климата, в паричната ѝ политика. Една от съществените мерки засяга покупките ни на активи на частния сектор. Портфейлът на ЕЦБ от корпоративни облигации досега се ръководеше от принципа за пазарна неутралност и съответно отразяваше състоянието на съществуващите облигации. Такива облигации обаче емитират най-вече фирми от сектори с високи въглеродни емисии. Това доведе до изкривяване по отношение на въглеродните емисии в портфейла ни и до натрупване на рискове, свързани с климата, в баланса ни. За да редуцираме тези рискове, ще започнем да насочваме реинвестициите от корпоративни облигации с настъпващ падеж, които възлизат на около 30 млрд. евро годишно, към активи, емитирани от фирми с по-добри резултати по отношение на климата. Това постепенно ще доведе наличностите ни от корпоративни облигации до съответствие с Парижкото споразумение и с целите на ЕС за климатична неутралност.

Наред с това ще ограничим дела на активи на предприятия с високи въглеродни емисии, които банка може да предостави като обезпечение при заемане на средства от нас. Занапред ще ограничим обезпеченията до предприятия и длъжници, които отговарят на стандартите на ЕС за устойчиво отчитане.

Тези мерки имат двустранен ефект. Първо, те намаляват собствените ни финансови рискове, свързани с климата, и второ, мотивират емитентите на облигации да подобрят оповестяването си и да намалят въглеродните си емисии. В крайна сметка това ще допринесе за насочване на капитал в подкрепа за зеления преход.

Изпитване на устойчивостта на банките на климатични сътресения

Изменението на климата играе важна роля и в надзорната ни дейност. През последните няколко години започнахме да се вглеждаме много по-внимателно как климатичните промени засягат банките под наш надзор. Откакто през 2020 г. разяснихме надзорните си очаквания, настояваме пред банките да подобрят начина, по който управляват и оповестяват рисковете, свързани с климата и околната среда.

Половината от приходите на банките идват от фирми с големи емисии на парникови газове. Това може да е доходоносно днес, но утре няма да бъде

Като част от тези усилия проведохме безпрецедентен „възходящ“ стрес тест, посветен на климата. Установихме, че три от всеки пет банки все още не разполагат с рамка за провеждане на климатични стрес тестове. Само една от пет банки взема предвид рисковете, свързани с климата, при отпускането на кредити. И повечето банки разчитат в голяма степен на аналози, за да дадат количествено изражение на емисиите на клиентите си, като общо половината от приходите им в момента произтича от предприятия с големи емисии на парникови газове. Това може да е доходоносно днес, но утре няма да бъде. Затова ще продължим да напомняме на банките, че трябва да предприемат решителни действия за преодоляване на недостатъците и да се подготвят за своевременен преход към въглеродно неутрална икономика, в активен диалог със своите клиенти.

Към по-екологосъобразна финансова система

Всички, които имат отношение към финансовите пазари, трябва да се подготвят за зеления преход и да се справят с произтичащите от това рискове. Нашият климатичен стрес тест доказва за пореден път, че банките трябва да действат смело и неотложно за подобряване на управлението на рисковете от изменението на климата. Действията ни в областта на паричната политика не само ще редуцират собствените ни експозиции на такива рискове, но и ще стимулират предприятията и банките да осигурят повече прозрачност за въглеродните си емисии и в крайна сметка да ги намалят.

Тези усилия ще направят финансовата ни система по-устойчива на климатични и екологични кризи и по-пригодена за зеления преход. Предстои още много работа. Това е само началото на дълъг процес. Макар че действията на ЕЦБ не могат да заместят предприемането на амбициозни и решителни мерки от страна на правителствата и парламентите, в рамките на мандата си имаме дълг да направим, каквото зависи от нас. И ще го сторим.

Тази блог статия е публикувана като коментарна статия в редица вестници и уебсайтове в цяла Европа.