ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 7 март 2024 г.

Добър ден, със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. От последното ни заседание през януари насам инфлацията продължи да намалява. В последните прогнози на експертите на ЕЦБ стойността за инфлацията е ревизирана надолу, по-специално за 2024 г. Това отразява главно по-слаб принос от страна на енергийните цени. Сега експертите прогнозират инфлацията да бъде на средно равнище от 2,3% през 2024 г., 2,0% през 2025 г. и 1,9% през 2026 г. Прогнозите за инфлацията без компонентите енергоносители и храни също са ревизирани надолу – средно 2,6% през 2024 г., 2,1% през 2025 г. и 2,0% през 2026 г. Макар че повечето показатели за основната инфлация продължиха да намаляват, вътрешният ценови натиск остава висок, отчасти поради силния прираст на заплатите. Условията за финансиране са рестриктивни и предишните повишения на лихвените проценти все така потискат търсенето, а това допринася за понижаване на инфлацията. Експертите ревизираха надолу прогнозата си за растежа за 2024 г. на 0,6%, като се очаква икономическата активност да остане слаба в краткосрочен план. Те очакват след това икономиката да набере инерция и да отбележи растеж от 1,5% през 2025 г. и 1,6% през 2026 г., за което да допринесат първоначално потреблението, а впоследствие – и инвестициите.

Решени сме да осигурим своевременното връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Въз основа на сегашната си оценка считаме, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са на равнище, което, ако бъде поддържано достатъчно дълго, ще допринесе съществено за постигането на тази цел. Бъдещите ни решения ще осигурят определянето на достатъчно рестриктивно равнище на основните лихвени проценти толкова дълго, колкото е необходимо.

Ще продължим да прилагаме основан на данните подход, когато определяме подходящото ниво и продължителност на рестриктивността. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

Икономиката остава слаба. Потребителите продължиха да се въздържат от разходи, инвестициите се забавиха, фирмите намалиха износа си. Това отразява забавяне на външното търсене и известна загуба на конкурентоспособност. Проучванията обаче показват постепенно възстановяване в хода на настоящата година. С отслабването на инфлацията и по-нататъшното нарастване на заплатите реалните доходи ще отбележат подем и ще подпомогнат растежа. Освен това постепенно ще отслабне потискащият ефект от предходните покачвания на лихвените проценти и търсенето на износ от еврозоната би трябвало да се засили.

Темпът на безработица е най-нисък от въвеждането на еврото насам. През последното тримесечие на 2023 г. заетостта нарасна с 0,3% – темп, който отново изпреварва икономическата активност. В резултат на това продължи да намалява произведената продукция на наето лице. Същевременно работодателите обявяват по-малко свободни работни места, а по-малко фирми съобщават, че производството им е ограничено от недостиг на работна ръка.

Правителствата би трябвало да продължат да оттеглят свързаните с енергията мерки за подкрепа, за да дадат възможност на процеса на дезинфлация да протича устойчиво. Фискалните и структурните политики би следвало да бъдат засилени, за да има икономиката ни по-голяма производителност и конкурентоспособност, да се разшири капацитетът в областта на предлагането и постепенно да се намали високото съотношение „дълг/БВП“. По-бързо прилагане на програмата „ЕС от ново поколение“ и по-решителни усилия за премахване на националните препятствия пред по-дълбоките и по-интегрирани банкови и капиталови пазари биха могли да допринесат за увеличаване на инвестициите в зеления и цифровия преход и за намаляване на ценовия натиск в средносрочен план. Преработената рамка на ЕС за икономическо управление следва да бъде приложена незабавно.

Инфлация

Инфлацията намаля леко до 2,8% през януари, а според предварителната оценка на Евростат през февруари е отслабнала още до 2,6%. Инфлацията на цените на храните отбеляза нов спад – до 5,6% през януари и 4,0% през февруари, а енергийните цени продължиха да намаляват и през двата месеца в сравнение със стойностите година по-рано, но по-бавно, отколкото през декември. Инфлацията на цените на стоките също продължи да намалява – до 2,0% през януари и 1,6% през февруари. След като се задържа на равнище от 4,0% три поредни месеца, през февруари инфлацията при услугите отбеляза лек спад до 3,9%.

През януари повечето показатели за основната инфлация отбелязаха нов спад, тъй като продължи да отслабва въздействието от предходни сътресения в предлагането, а затегнатата парична политика потискаше търсенето. Все пак вътрешният ценови натиск остава повишен, отчасти поради солидното нарастване на заплатите и спадащата производителност на труда. Същевременно се наблюдават признаци, че прирастът на заплатите започва да се забавя. Освен това печалбите поемат част от нарастващите разходи за труд и това смекчава инфлационния ефект.

Очаква се през следващите месеци инфлацията да запази тази тенденция на понижение. В по-далечен план се очаква тя да спадне до целевото равнище със забавянето на разходите за труд и отзвучаването на въздействието от енергийните сътресения в миналото, смущенията във веригите на доставка и отварянето на икономиката след пандемията. Измерителите на дългосрочните инфлационни очаквания остават в общи линии стабилни, като повечето се на равнище около 2%.

Оценка на рисковете

Рисковете за икономическия растеж все така клонят в низходяща посока. Възможно е растежът да бъде по-слаб, ако ефектът от паричната политика се окаже по-силен от очакваното. По-слаба световна икономика или по-нататъшно забавяне на търговията в глобален мащаб също биха могли да потиснат растежа в еврозоната. Неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичният конфликт в Близкия изток са основни източници на геополитически риск. В резултат на това е възможно предприятията и домакинствата да загубят увереност в бъдещето, а в световната търговия да настъпят смущения. Възможно е растежът да бъде по-висок, ако инфлацията спадне по-бързо от прогнозираното и повишаването на реалните доходи доведе до по-голямо от очакваното увеличение на разходите, или ако световната икономика отбележи по-силен растеж от предвиденото.

Възходящите рискове за инфлацията включват засилено геополитическо напрежение, особено в Близкия изток, което би могло да тласне нагоре цените на енергоносителите и разходите за транспорт на товари в краткосрочен план и да навреди на световната търговия. Възможно е също така инфлацията да достигне по-високи стойности от очакваното, ако заплатите се увеличат повече от предвиденото или ако нормата на печалба се окаже по-устойчива. Обратното, инфлацията може да се окаже изненадващо по-ниска, ако паричната политика потисне търсенето в по-голяма степен от очакваното, или ако икономическите условия в останалия свят внезапно се влошат.

Финансови и парични условия

След заседанието ни през януари пазарните лихвени проценти отбелязаха нарастване, а паричната ни политика поддържа рестриктивни цялостните условия за финансиране. Лихвените проценти по кредитите за предприятия в общи линии се стабилизираха, а тези по ипотечните кредити отбелязаха спад през декември и януари. Все пак лихвите по кредитите остават високи – 5,2% за кредитите за предприятия и 3,9% за ипотечните кредити.

Банковото кредитиране за предприятията достигна положителни стойности през декември, отбелязвайки годишен темп на растеж от 0,5%. През януари обаче той намаля до 0,2% поради отрицателен месечен поток. Прирастът на кредитите за домакинствата продължи да отслабва, като през януари прирастът му на годишна база намаля до 0,3%. Широките пари, измерени чрез агрегата М3, нараснаха слабо с 0,1%.

Заключение

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Решени сме да осигурим своевременното връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Въз основа на сегашната си оценка считаме, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са на равнище, което, ако бъде поддържано достатъчно дълго, ще допринесе съществено за постигането на тази цел. Бъдещите ни решения ще осигурят определянето на достатъчно рестриктивно равнище на основните лихвени проценти толкова дълго, колкото е необходимо. Ще продължим да прилагаме основан на данните подход, когато определяме подходящото ниво и продължителност на рестриктивността.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим връщане на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.