Доклад на ЕЦБ за напредъка към приемане на еврото

26 юни 2024 г.

• В доклада, който се публикува на всеки две години, се подлага на оценка напредъкът към въвеждането на еврото в България, Чешката република, Унгария, Полша, Румъния и Швеция
• Инфлацията над референтната стойност е основното икономическо препятствие в разглежданите държави от Централна и Източна Европа
• В пет от шестте разглеждани държави законодателството не е изцяло съвместимо с правните изисквания за приемането на еврото
• Очаква се икономическата активност да се засили през 2024 г., но перспективата е влошена от геополитическата несигурност

Според доклада за конвергенцията от 2024 г. на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2022 г. насам държавите членки на Европейския съюз (ЕС) извън еврозоната са постигнали ограничен напредък в икономическото сближаване с еврозоната. Основната причина за това са трудните икономически условия.

През последните две години разглежданите държави бяха засегнати от последиците от нашествието на Русия в Украйна, което доведе до значително отслабване на икономическата активност и стремително нарастване на инфлацията. Най-засегнати бяха държавите с история на по-голяма енергийна зависимост и по-силни търговски връзки с Русия. Занапред се очаква икономическата активност да се засили във всички разглеждани държави, но перспективата е влошена от геополитически напрежения и рискове.

По критерия за ценова стабилност пет от разглежданите държави – България, Чешката република, Унгария Полша и Румъния – отчетоха среден темп на инфлация доста над референтната стойност от 3,3%, а в Швеция инфлацията беше малко над референтната стойност (Графика 1). Референтната стойност е изчислена въз основа на трите държави с най-добри показатели за последните 12 месеца: Дания (1,1%), Белгия (1,9%) и Нидерландия (2,5%), като се вземат средните темпове на инфлация през последните 12 месеца и се добавят 1,5 процентни пункта. От изчислението е изключена една екстремна стойност – за Финландия.

Графика 1

ХИПЦ инфлация

(средногодишно процентно изменение)

Графика 2

Излишък (+)/дефицит (-) на сектор „Държавно управление“

(процент от БВП)

През 2023 г. бюджетният дефицит беше подобрен в сравнение с равнището от 2021 г. в четири от държавите, обхванати в доклада, вследствие на възстановяването на икономиката след пандемията и постепенното оттегляне на фискалните мерки за подкрепа. Това подобрение обаче беше отчасти ограничено от икономическото въздействие от войната на Русия срещу Украйна, включително по-слаба икономическа активност и мерки на фискалната политика, предприети в отговор на високите енергийни цени. През 2023 г. Чешката република, Унгария, Полша и Румъния надхвърлиха референтната стойност за дефицита от 3% от БВП (Графика 2). Съотношението държавен дълг/БВП през 2023 г. беше под референтната стойност от 60% във всички разглеждани държави освен Унгария. През 2024 г. и 2025 г. се очаква бюджетното салдо да продължи да надхвърля референтната стойност в Унгария, Полша и Румъния.

Румъния продължава да е обект на процедура при прекомерен дефицит, задействана през 2020 г. На 19 юни 2024 г. Европейската комисия установи, че Румъния не е предприела ефективни действия, за да премахне прекомерния си дефицит. Неотдавна Комисията заключи също, че Унгария и Полша не изпълняват критерия за дефицит на сектор „Държавно управление“ съгласно Пакта за стабилност и растеж. Тя ще препоръча на Съвета на ЕС да открие процедури при прекомерен дефицит за тези държави.

Що се отнася до критерия за обменния курс, във валутен механизъм II (ERM II) участва само българският лев. България се присъедини към ERM II по силата на едностранен ангажимент, при съществуващ паричен съвет, през юли 2020 г. Това споразумение за участие във валутен механизъм ІІ бе сключено въз основа на редица свързани с политиката ангажименти от страна на българските власти. България понастоящем работи за изпълнението на тези ангажименти, включително укрепвайки рамката си за борба с изпирането на пари.

Що се отнася до конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти, три от шестте разглеждани държави (Полша, Румъния и Унгария) отчетоха дългосрочни лихвени проценти над референтната стойност от 4,8%.

Силата на държавните и икономическите институции е важен фактор за устойчивостта на конвергенцията с течение на времето. Показатели, публикувани от международни организации, показват, че качеството на институциите и на управлението в разглежданите държави с изключение на Швеция остава по-ниско, отколкото в другите държави от ЕС.

Що се отнася до съответствието на националното законодателство с Договорите и Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, пет от шестте разглеждани държави не отговарят напълно на изискванията за приемане на еврото. По отношение на България в доклада се заключава, че нейното национално законодателство е в съответствие с Договорите и Устава при отчитане на условията и тълкуванията, изложени в съответната оценка за държавата.

За въпроси журналистите могат да се свържат с Естер Милтени-Торстенсон, тел.: +49 171 769 5305.

Забележки

• Доклад за конвергенцията на Европейската комисия
• Докладът на ЕЦБ за конвергенцията подлага на преглед икономическата и правната конвергенция на държавите членки на ЕС извън еврозоната с дерогация, на всеки две години или по искане на отделна държава. В него се оценява степента на устойчива икономическа конвергенция с еврозоната, доколко националното законодателство е съвместимо с правната рамка на ЕС и доколко са изпълнени законовите изисквания за съответните национални централни банки. Като се има предвид, че Дания има клауза за право на отказ, тя не се включва в оценката, освен по нейно искане.
• Крайната дата за статистическите данни, включени в този Доклад за конвергенцията, е 19 юни 2024 г. Референтният период за критериите ценова стабилност и дългосрочни лихвени проценти е от юни 2023 г. до май 2024 г. За обменните курсове референтният период е от 20 юни 2022 г. до 19 юни 2024 г. Историческите данни за бюджетната позиция обхващат периода до 2023 г. Прогнозите се основават на Икономическите прогнози на Европейската комисия от пролетта на 2024 г. и на последните програми за конвергенция на съответните държави, както и на друга информация, релевантна за перспективно ориентиран анализ на устойчивостта на конвергенцията.